Остарявам

Прочит: Псалм 92:5-15

„Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени.“
(Псалм 92:14)

Постепенно остарявам – виждам го на лицето си, чувствам го в костите си. Тялото ми не се държи така, както в младостта, рефлексите ми са забавени, все нещо ме боли.
Но времето носи не само слабост, а и нов поглед към света, нов вид сила. Библията казва, че „белите коси са венец на слава“ (Притчи 16:31). Все още мога да служа на Бога. Сега имам повече време да чета и да размишлявам над Неговото слово, да се моля, да слушам гласа Му. Точно защото слухът ми е отслабнал, мога все повече да се доверявам на Божия глас. Умът ми вече не е толкова остър, но съм още по-благодарна за Божите благословения. Реакциите ми са бавни, но по-бързо се доверявам на Бога. Зрението ми не е съвършено, но виждам Неговото величие повече от всякога. Убеждавам се, че с възрастта идва духовна зрялост.
Във всяко време от живота можем да осъзнаваме Божието благословение. Всеки сезон, през който преминаваме, има цел. Бог не ни отхвърля в старостта само защото силата ни е отслабнала. Той може да даде на всекиго да служи на Неговото царство.

Молитва: Господи, благодарим Ти, че ни позволяваш да служим на царството Ти във всеки етап от живота си. Помагай да не забравяме, че можем да служим независимо от възрастта. Амин.

Мисъл за деня: Остарявайки, откривам нови начини да служа на Бога.
Джени Калвърт (Тексас)

Да се молим за: ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *