Прочит: Марк 10:13-16
„… А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи: „От устата на младенците и сучещите приготвил си хвала“?“
(Матей 21:16)
Една вечер, докато се приготвяхме да си лягаме, чух как малкият ми внук си пее, както може едно двегодишно дете, една от най-трудните църковни песни. Той я е слушал на богослуженията и това е било достатъчно да я започни и тя да стане част от неговия живот.
Малките деца рядко остават спокойни по време на неделните богослужения. Когато моите внуци започнат да губят търпение, аз ги извеждам навън, за да не пречат на останалите хора в църквата, но Исус каза да оставим децата да отидат при Него и да не ги спираме (Марк 10:14, 15). Неговите думи ме убеждават, че е по-добре да направим така, че децата да бъдат част от църквата и нейните богослужения, вместо да ги извеждаме навън, когато започнат да вдигат шум.
Аз зная, че извън църквата ще има много неща, които ще отклоняват вниманието на моите внуци от Бога, затова мисля, че да ги водя в Божия дом по време на богослужение е моя първостепенна отговорност.
Молитва: Боже, помогни ни да не забравяме колко голяма отговорност имаме – да помогнем на децата, които ни подаряваш, да израснат в църквата и да познават Теб и Твоя Син Исус. Амин.
Мисъл за деня: Как моята църква посреща и се грижи за децата?
Еленка Ангелова (Русе, България)
Да се молим за: НАШИТЕ ДЕЦА, КОИТО СА ДАЛЕЧ ОТ ЦЪРКВАТА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар