Прочит: Деяния 8:26-38
„А ангел от Господа говори на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята на Газа. И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия…“
(Деяния 8:26-27)
Боите още не бяха изсъхнали от последната ми картина, когато коленичих да се помоля: „Благодаря Ти, Боже, че ме вдъхнови за тази творба. На кого искаш да я подаря?“. Той насочи мисълта ми към моята сестра, но аз отхвърлих тази идея, защото знаех, че тя е атеистка и приема с досада всеки разговор на религиозна тема. Въпреки това послушах този призив и дори добавих бележка, в която обяснявах на сестра ми кое ме е подтикнало към този подарък.
Няколко седмици по-късно получих отговор: „Молех се на Бога за някакъв знак и само след час получих твоята картина. Когато прочетох, че Бог те е подтикнал да ми я подариш, се разплаках. Отворих сърцето си за Него“.
Сестра ми смята, че аз съм отговорът на нейните молитви, но всъщност тя е отговорът на моите. Бог беше чул и двама ни и помогна чрез нашите молитви животът ни да се промени.
Аз съм затворник и често се питам как и защо е възможно Господ за ме направи част от Своето дело в този свят. Чувството за малоценност не ме оставя, въпреки че искрено Го следвам и зная, че има план за всички нас. Писмото от моята сестра потвърди вярата ми, че Бог може да действа чрез всеки един от нас, включително чрез мен и нея.
Молитва: Боже, давай ни вяра, за да се покоряваме на Твоя Дух дори когато не знаем или не разбираме какво вършиш. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще внимавам, за да разбера накъде ме води Бог.
Джордж Уилкерсън (Северна Каролина)
Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА НА ЗАТВОРНИЦИТЕ.
Остави коментар