Прочит: Йоан 5:1-9
„Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи.“
(Йоан 5:8-9)
Когато бях кръстена на 38-годишна възраст, мислех, че веднага ще се променя в резултат на решението си да стана християнка. Винаги ще проявявам търпение към децата си, ще се радвам на времето и материалните неща, които Бог ми е подарил, ще се държа добре с всички и по всяко време. Но времето минаваше и аз не се чувствах много по-различна. Осъзнах, че промяната няма как да настъпи без усилия от моя страна. Срещата ми с Исус изискваше моя отговор. Да, бях получила нов живот в кръщението, но предстоеше да го живея. Ако исках да се изпълня с търпение, щедрост и доброта, трябваше да ги проявявам към хората, дори когато не съм в настроение.
Човекът в къпалнята Витесда беше болен от 38 години. Йоан ни свидетелства, че след срещата с Христос той „веднага оздравя“. Но освен че го изцери, Исус му каза да стане, да вземе постелката си и да тръгне. Вместо да остане до къпалнята, той прегърна новия живот, който му беше подарен, взе си постелката и си тръгна оттам. Исус иска и ние да направим същото с вяра, че Той ще е до нас във всяка стъпка.
Молитва: Дарителю на живота, дай ни смелост да прегърнем новия живот, който ни предлагаш, и да заживеем според Твоя призив. Амин.
Мисъл за деня: Исус ми предлага нов живот и аз трябва да го живея.
Дженифър Хаф (Индиана)
Да се молим за: НАСКОРО КРЪСТЕНИ ХРИСТИЯНИ.
Остави коментар