Отговори

Прочит: Римляни 8:18-39

 

„… понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.“

                                                                 (Плачът на Йеремия 3:22-23)

 

„Защо?“ – плачех аз в прегръдките на моя съпруг. Едно толкова щастливо събитие в живота ни се беше превърнало в трагедия. След продължило едно денонощие раждане бебето ни почина.

Петдесет години по-късно все още помня хладната болнична стая, гласовете на изплашените медицински сестри и думите на лекаря: „Съжалявам, синът ви не успя да се пребори“. Не можех да приема всичко това. Умът ми не го побираше. Дни, месеци, години не можах да преодолея болката. Сбърках ли в нещо? Или пък вината беше в лекарите? А може би в Бога? Как един любящ Бог може да допусне това?

Скръбта беше изпълнила душата ми. Раждането на децата на моите приятели винаги ми носеше мъка, вместо радост. Бебешките магазини ми навяваха само тъга. Децата ми напомняха за най-мрачния ден от живота ми. Продължавах да си задавам мъчителните въпроси, за които нямаше отговори. Единствено в молитвата и Библията намирах някаква утеха – дълбоки, неизказани отговори, които ми възвръщаха радостта. Божията любов и милост ми вдъхваха надежда.

Спомените все още предизвикват сълзи, но моята надежда е, че мъдрият Бог промисля за нашето добро и ни подарява ново начало.

 

Молитва: Господи, избави ни от тъгата. Помогни ни да видим Твоята светлина и да не забравяме, че ни обичаш. Амин.

 

Мисъл за деня: Молитвата и Божието слово ни дават надежда във време на скръб.

Памела Колдуел (Калифорния)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ИЗГУБИЛИ ДЕТЕ.

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *