Прочит: Марк 4:35-41
„И Той (…) каза на езерото: Мълчи! Утихни!“
(Марк 4:39)
Със семейството ми най-сетне се бяхме измъкнали от скитническия живот и се опитвахме да започнем на чисто. Нямахме нищо – нито мебели за малкия апартамент, който наехме, нито дори легла. Сядахме и спяхме на пода. Нямахме съдове и прибори за храна. Всичко бяхме разпродали преди време в опит да не останем на улицата. Сега трябваше да си намерим работа и да си купуваме храна. Страхувах се, че няма да успеем и пак ще се наложи да живеем в кола. Бях толкова погълната от проблемите, че те ми изглеждаха все по-сериозни.
Един ден, докато перях дрехите на децата си на мивката и бях изгубила надежда, спрях за момент и се помолих на Бога. Прострях дрехите на двора, влязох в стаята си, седнах на пода и зачетох Библията. Когато стигнах до Марк 4, където Исус укротява бурята с думите „Мълчи! Утихни!“, аз започнах да ги повтарям. Почувствах, че проблемите ми не са по-големи от Бога.
Хванах се здраво за Божия мир и с времето постепенно си стъпихме на краката. Доверието в Бога ни дава мира, който ни е нужен, за да се справим с проблемите.
Молитва: Любящи Боже, дай ни мира, който само Ти можеш да ни дадеш. Амин.
Мисъл за деня: Имам Божия мир, който никой човешки ум не може да схване (Филипяни 4:7).
Джуди Ан Айщет (Оклахома)
Да се молим за: БЕЗДОМНИТЕ.
Остави коментар