Прочит: Изход 13:3-5
„Славете Господа, защото е благ; защото милостта Му трае до века.“
(Псалм 136:1)
Един юлски ден забелязах в близкия цветарски магазин поувехнали рози, които се продаваха на половин цена. Изкуших се и ги купих. Насадих ги под едно дърво в градината. Поливах ги всяка седмица, но не виждах голяма промяна във вида им. Когато зимата донесе сняг и лед, се притесних, че ще ги изгубя.
Минаха месеци и една мартенска сутрин подготвях библейски урок за избавлението на израилтяните от Египет. Докато размишлявах над нелеката им съдба, чух кучето да лае към входната врата. Когато отворих, то изтича към дървото в градината, където на един от клоните имаше катерица. Аз тръгнах след него, за да го прибера от дъжда. Щом застанах под дървото, нещо привлече погледа ми. Розите, които вече бях отписала, бяха оцелели на студа и бяха цъфнали.
Тази тяхна устойчивост ме върна отново към историята за изхода на израилтяните. Те преживяха толкова изпитания по време на лутането си в пустинята, но Божията милост, любов и прошка ги преведоха през най-големия мрак, за да влязат в Обещаната земя.
И ние преминаваме през трудни времена. Моите рози ми напомнят, че оцеляването не винаги е лесно, но Бог, Който преведе народа Си през пустинята, ще преведе и нас през мрачните дни.
Молитва: Милостиви Боже, помагай ни да помним, че във време на трудности Ти продължаваш да си до нас по пътя. Амин.
Мисъл за деня: Бог не очаква да преминем през трудностите сами.
Джуъл Съдат (Северна Каролина)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ЗАБРАВЕНИ ОТ БОГА.
Остави коментар