Прочит: Матей 20:29-34
„Казаха Му: Господи, да се отворят очите ни.“
(Матей 20:33)
„Не ми харесва да съм пенсионер. Чувствам се безполезна!“ – оплаквах се на Бога. Не можех да отвикна да съм заета ежедневно.
По-късно през деня излязох на разходка с двегодишния правнук на моята братовчедка. На него обаче не му стигаше разходката по алеята и искаше да проучи по-отблизо заобикалящата ни природа. Погледахме една червеношийка, която изваждаше червей от земята, махнахме на един възрастен съсед, спряхме се, за да почувстваме повея на вятъра, а после се пробвахме да догоним сенките си по асфалта. Започнах да променям мнението си и сякаш вече собствените ми тревоги не бяха толкова важни на фона на красивия свят, който ме заобикаляше.
В днешния прочит Исус промени перспективата на двама слепци, които вероятно не знаеха как ще продължи техният живот, чрез Своето любящо и милостиво присъствие. Той отвори очите им и им даде нова надежда. Те вече можеха да видят хората, които обичаха, и да се любуват на света. Но в онзи ден те получиха не само физическо зрение, а и духовно прозрение.
Всеки от нас се обезсърчава в някакъв момент, но нека не забравяме, че Исус всеки ден ни среща по нашия път. Ако пожелаем, Той ще отвори очите ни и ще ни даде нова надежда.
Молитва: Господи, дай ни зрение, с което да виждаме отвъд ограниченията. Нека виждаме и Теб във всеки ден от живота си. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще чакам да срещна Исус.
Кони Копингс (Кентъки)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ Е ПЕНСИОНИРАЛ И СЕ ЧУВСТВА БЕЗПОЛЕЗЕН.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар