Прочит: Лука 21:1-4
„Когато повдигна очи, Исус видя… една бедна вдовица, че пускаше там две лепти.“
(Лука 21:1-2)
Една неделна сутрин отидох в църквата и там беше Ванета – верен и посветен член на нашето църковно семейство. Поздравих я и започнах да се подготвям за службата. След края на богослужението, докато изпращах хората и им пожелавах приятна седмица, някой започна да сочи към Ванета – тя имаше кървав бинт на носа. Явно беше претърпяла операция през изминалата седмица. Странното беше, че в този ден разговарях с Ванета няколко пъти, без изобщо да забележа бинта.
Замислих се колко често обръщам истинско внимание на хората. Те ли са най-важното в неделния ден, или многото задължения, които ме очакват? Когато ги гледам, виждам ли ги?
Исус наистина виждаше хората. Когато срещаше някого, виждаше от какво се нуждае. Хората бяха най-важни за Него. Погледът на Спасителя откриваше дори тези, които всички пренебрегваха, като онази бедна вдовица, която пусна в съкровищницата две лепти.
Първата стъпка на любов е да отворим очите си и да видим хората около нас. Това означава да оставим за момент собствения си график, колкото и да ни е трудно. Само така ще открием какво и кого пропускаме!
Молитва: Господи, учи ни как наистина да обичаме хората. Отваряй очите ни, за да виждаме другите. Амин.
Мисъл за деня: С какво мога да променя нечий живот?
Майкъл Рейфолц (Охайо)
Да се молим за: ПАСТОРИТЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар