Прочит: Исая 52:1-10
„Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост.“
(Псалм 30:5)
Сърце не ми дава да кажа „Весела Коледа“, като зная, че тази година моята приятелка няма да се радва на настъпващия празник заради притеснението за състоянието на детето й.
Докато пеехме химна „Ела, ела, Емануил“, в който се разказва за очакването на Спасителя от угнетения Божи народ, мислех за своята приятелка. Тя също беше в плен в това време на очакване, в плен на мъката и изпитанията.
Църквата отбелязва в рамките на един месец очакването на Исус Христос. За някои хора обаче това очакване продължава много по-дълго. Когато се опитваме да се справяме с изпитания, като непокорни деца, умиращи наши близки, депресия, болести, разрушен брак, финансови проблеми, и ние като израилтяните се чувстваме като в плен. Също като тях викаме към Бога в очакване на Избавител.
Сега, като погледна назад към изпитанията, през които аз съм преминавала, се питам дали молитвата към Бога в такива моменти е израз на отчаяние, или на надежда? Аз подсъзнателно съм знаела, че няма да изгубя надеждата. Тя ме е превела през най-мрачните дни, месеци и понякога години на „робство“, като накрая ми е носила мир, любов и радост. Защото така ми е обещал Христос.
Молитва: Боже, давай ни смелост и надежда, за да устояваме на изпитанията. Нека познаем радостта, която само Ти можеш да дадеш. Амин.
Мисъл за деня: Радвай се! Емануил идва!
Синди Лав (Тексас)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ИЗПИТАНИЯ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар