Първи Адвент

Прочит: Матей 1:18-25

„Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил“, което значи: Бог с нас.“
(Матей 1:23)

Адвентният период за Църквата е периодът на очакване на новото начало, макар че в северното полукълбо на Земята той се празнува през студен сезон, когато нищо в природата не подсказва, че ще настъпи нов живот. И все пак той е факт. Дълбоко под земята семената очакват слънчевата топлина, която ще ги накара да поникнат отново. Дърветата ще се разлистват с нарастването на деня. В средата на зимата се чувстваме, сякаш пролетта никога няма да дойде, но има достатъчно предвестници, които обещават, че тя ще настъпи.
И на нас Бог обещава нов живот. Когато чувстваме, че сме на ръба – на място или във време, в което дори нямаме сили да мислим, Бог ни напомня: има още време! Това, за което си мечтал, все още е възможно. Молитвите все още могат да получат отговор.
Независимо дали сме изморени, или освежени, дали имаме мир, или се тревожим, дали сме изпълнени с надежда, или сме отчаяни, Бог ни изпраща посланието, което трябва да чуем. Историята на адвентното очакване е историята на Емануил: Бог с нас. И в най-мрачната нощ, и в болничната стая, дори на кръста Бог винаги поставя ново начало.

Молитва: Господи, помогни ни да се доверяваме на Твоята сила, която действа в живота ни дори когато не можем да усетим това. Амин.

Мисъл за деня: Бог ми дава надежда и ново начало.
Рут Хетленд (Минесота)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ОЧАКВА ОТГОВОРА НА СВОЯТА МОЛИТВА.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *