Пътят към дома

Прочит: Евреи 11:8-16

 

„А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество (…) Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.“

(Евреи 11:14, 16)

 

Аз съм „Омо Огбомошо“ – дете на Огбомошо – родено в мисионерска къща за гости в Нигерия. Семейството ми напусна моя роден дом, когато бях на дванадесет години, и аз мислех, че никога вече няма да се върнем там. Представете си радостта ми, когато се появи възможност за това 40 години по-късно!

Когато отидох на това място, къщата, в която бях израснал, си беше още там, и аз се представих на нигерийците, които живееха в нея. Те ме поканиха да вляза. Какво вълнение изпитах, когато видях отново стаите, в които бях играл!

Аз съм роден и отгледан в различни култури. За хора като мен понятието „дом“ е малко смущаващо. Америка ли е моят дом, или Африка? Или нещо между двете? За мен дом е Арканзас, къщата на мама, в която живяхме след мисионерското ни служение. Дом е и Мисури, където ходех на гости на татковите родители, както и Тексас, където прекарах голяма част от съзнателния си живот. Дом може да бъде дори град на другия край на света.

В днешния прочит вярващите сме описани като хората, живеещи между различни култури, но всички ние копнеем за небесното отечество. Представете си колко голяма ще бъде радостта ни, когато стигнем там и бъдем посрещнати от Христос.

 

Молитва: Небесни Отче, благодарим Ти за Твоята благодат, която ни обещава дом при Теб. В името на Исус. Амин.

 

Мисъл за деня: Как животът ми отразява копнежа по небесното отечество?

Рон Уосън (Тексас)

 

Да се молим за: ДЕЦАТА НА МИСИОНЕРИ.

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *