Прочит: Евреи 11:8-16
„А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество (…) Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.“
(Евреи 11:14, 16)
Аз съм „Омо Огбомошо“ – дете на Огбомошо – родено в мисионерска къща за гости в Нигерия. Семейството ми напусна моя роден дом, когато бях на дванадесет години, и аз мислех, че никога вече няма да се върнем там. Представете си радостта ми, когато се появи възможност за това 40 години по-късно!
Когато отидох на това място, къщата, в която бях израснал, си беше още там, и аз се представих на нигерийците, които живееха в нея. Те ме поканиха да вляза. Какво вълнение изпитах, когато видях отново стаите, в които бях играл!
Аз съм роден и отгледан в различни култури. За хора като мен понятието „дом“ е малко смущаващо. Америка ли е моят дом, или Африка? Или нещо между двете? За мен дом е Арканзас, къщата на мама, в която живяхме след мисионерското ни служение. Дом е и Мисури, където ходех на гости на татковите родители, както и Тексас, където прекарах голяма част от съзнателния си живот. Дом може да бъде дори град на другия край на света.
В днешния прочит вярващите сме описани като хората, живеещи между различни култури, но всички ние копнеем за небесното отечество. Представете си колко голяма ще бъде радостта ни, когато стигнем там и бъдем посрещнати от Христос.
Молитва: Небесни Отче, благодарим Ти за Твоята благодат, която ни обещава дом при Теб. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Как животът ми отразява копнежа по небесното отечество?
Рон Уосън (Тексас)
Да се молим за: ДЕЦАТА НА МИСИОНЕРИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved
Остави коментар