Прочит: Лука 15:11-24
„… този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери.“
(Лука 15:24)
Тръгнах на път с целия си багаж, който събрах в своята малка кола, макар че идеята да напусна апартамента, работата, училището, приятелите и грешния си, но така приятен досегашен живот ме изпълваше с ужас. Пристигането у дома ми се стори като цяла вечност. Страхувах се да погледа мама в очите. Как изобщо Бог щеше да ми прости за всичко, което бях извършила? Как щях да оцелявам занапред без досегашните си опорни точки? Единственото, което ми оставаше, беше зрънцето надежда, че животът ми все пак ще продължи.
Когато влязох в родната си къща, видях, че стаята ми е красиво декорирана с нова покривка на леглото и цветни завеси. Мама влезе и седна до мен. Тя започна да ме прегръща и целува, развълнувана, че най-после малкото ѝ момиченце си е вкъщи. Един неин жест – стаята, която беше направила толкова уютна за мен – беше ценен знак за любов и милост. В онзи момент не знаех, че следващите години ще бъдат изпълнени с нови приятелства, колеж, сватба, отглеждане на тийнейджъри.
Сега, когато си спомням онзи дълъг път към дома, си мисля, че никога преди това не съм очаквала Бог да бъде толкова щедро милостив към мен, особено при положение че не заслужавах милост.
Бог обаче е милостив към всички нас. Нека се хванем за малкото зрънце надежда, че животът продължава. С Бог това е само началото.
Молитва: Боже, приеми нашите малки зрънца надежда, че можеш да промениш живота ни, и нека почувстваме Твоята любов и милост. Амин.
Мисъл за деня: Бог ни обича бащински.
Натали Гараскио (Калифорния)
Да се молим за: РОДИТЕЛИТЕ НА МЛАДЕЖИ, НАПУСНАЛИ ДОМА.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар