Писма

Прочит: Псалм 103:15-22

„А милостта на Господа е от века и до века върху онези, които се боят от Него, и правдата Му – върху внуците…“

(Псалм 103:17)

След поредния натоварен ден в гимназията се прибрах и намерих малък син плик с писмо на бюрото си. Мама го е писала, когато съм бил на една годинка. Трите листа бяха с рисунки на рози и вече пожълтели от времето. Заплаках, когато започнах да чета за радостта на моята майка от първата година, в която съм откривал света. Тя беше записала всичко най-важно и беше изразила своята любов и гордост от мен. Сега вече бях голям, но се чувствах като малко дете, докато погледът ми преминаваше по редовете.

Две години след като получих първото писмо, мама ми изпрати второ. Намерих го на бюрото в квартирата, където се нанесох, когато постъпих в колежа. Пликът беше нов, почеркът беше променен, но любовта на моята майка – не. Осъзнах, че тя ме обича, както ме обича Бог.

Зная, че много пъти съм допускал грешки през годините и съм наскърбявал мама. Но колко повече съм наскърбявал моя Небесен баща, когато съм постъпвал грешно и не съм Го прославял с живота си! И двамата продължават да ме обичат и да ме обгръщат със своята доброта.

Светът се променя и накрая нищо в него няма да е същото, но Божията любов към нас никога няма да отпадне или да се промени. Библията ни уверява, че Бог ни обича въпреки нашите грехове. Това е най-великото послание на любовта, което можем да получим!

Молитва: Небесни татко, знаем, че светът ще се измени, но Ти не се изменяш. Благодарим Ти, че винаги си с нас и ни водиш. Амин.

Мисъл за деня: Аз съм Божие дете, затова винаги съм обичан от Небесния отец.

Джеф Гроган (Охайо)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО НЕ СЕ РАДВАТ НА ЛЮБЯЩИ ЗЕМНИ РОДИТЕЛИ.