Прочит: Псалм 119:92-102
„… човек не живее само с хляб, но … с всяко слово, което излиза от Господните уста.“
(Второзаконие 8:3)
Войниците с голямо нетърпение очакват писмата от своите близки. Когато получат писмо, те го отварят внимателно, четат го бавно, мислят върху всяка дума и после го препрочитат няколко пъти, докато запомнят написаното наизуст. Когато преминават през трудности, за тях е важно да знаят, че някой мисли за тях.
Ние служим на Бога и Той също ни е изпратил писмо – Библията. Тя разказва за Божията грижа и плана Му за всички човеци, уверява ни, че нашият Създател мисли за нас и че ни е подарил вечен живот.
Ние също като войниците трябва с нетърпение да очакваме Божието послание. Нека се отнасяме към Неговите думи сериозно, да ги препрочитаме, да мислим върху тях и да ги запомняме. Така Бог ще бъде наистина част от нашия живот и другите ще виждат това. А в трудни времена Божията милост ще ни води и закриля.
Молитва: Боже, Твоето слово осветява пътя ни, утешава ни в скръбта и ни дава сила. Помагай ни да се учим на Твоята правда и да живеем според нея. Амин.
Мисъл за деня: Божието слово ни храни всеки ден.
Гейл Ричардс (Айова)
Да се молим за: ВОЙНИЦИТЕ.
Остави коментар