Планини от мъгла

Прочит: Псалм 16:1-11

„И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?“
(Матей 6:27)

Лъжеха ли ме очите ми? Същите планини, покрай които бях минала в Пенсилвания, изпълваха хоризонта, докато карах по непознатия път. Единственото, за което можех да мисля, беше дългият път, който се виеше пред мен, изпълнен със стръмнини и резки завои. Това със сигурност не беше пейзажът, който исках да видя.
Новият ми живот в Мичигън беше достатъчно труден. Опитвах се да си намеря нова работа, нова църква, нови приятели, лекари, връзки. Последното, от което се нуждаех, беше планини – в пряк и в преносен смисъл.
Погледнах отново. Това, което мислех за възвишения, бяха облаци от мъгла, издигащи се над водата на езерото Мичигън. Когато ги приближих, те започнаха да се изпаряват, защото нямаха плътност, освен в моите страхове.
Колко пъти съм се притеснявала за неща, които по-късно съм разбирала, че не са истински проблеми? А и да са били, не ми ли е била достатъчна Божията любов, за да ги преодолея? Помислих си: „Не отклонявай погледа си от Бога и ще намериш сили да направиш неравните места поле“ (вж. Исая 40:3-5).

Молитва: Господи, когато се почувстваме притиснати от тревоги, помагай ни да си припомним, че винаги си с нас. Амин.

Мисъл за деня: Днес и всеки ден мога да поверя тревогите си на Бога.
Нанси Кларк (Мичигън)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ПОГЪЛНАТ ОТ ТРЕВОГА.