Прочит: Матей 6:1-6
„А ти когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да не си личи пред човеците, че постиш, а само пред твоя Отец, Който е в тайно…“
(Матей 6:17-18)
Аз съм благодарна за времето на Великия пост. Защо ли? Преди няколко години открих нещо, което бях изгубила. Открих Исус Христос.
Малко преди Великия пост нашият пастор ни предизвика да се замислим как да прекараме времето на постите. Той искаше да осъзнаем, че това е време за размишление и лично разкаяние, което намира израз в поста, или отказа от себе си.
Аз реших да се откажа от времето, което отделях сутрин за гледане на филми, компютърни игри и почивка, и да посветя това време на Бога, като чета Неговото слово, размишлявам над него и се моля. Започнах да изучавам библейските книги отново. Осъзнах, че съм забравила много неща за Библията.
В началото чувствах това като истинска жертва, но постепенно осъзнах, че не е жертва да се посветиш на словото за вечния живот.
Постите са време на размишление – за живота, смъртта и възкресението на нашия Спасител. През онази година постът ми помогна да възстановя общението си с Христос и оттогава аз се приближавам все повече до Него.
Молитва: Боже на живота, ние Те прославяме за дара на Твоя Син. Помагай ни да откриваме начини да се приближаваме към Него всеки ден. Амин.
Мисъл за деня: Какво правя, за да се приближавам към Христос?
Джанет Пиърс (Тенеси)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ СПАЗВА ПОСТИТЕ.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар