Прочит: Ефесяни 4:25-32
„… бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас.“
(Ефесяни 4:32)
В детството имах трудни отношения с баща си. Макар да знаех, че ме обича, нещата, които ми казваше, както и начинът, по който го правеше, ме нараняваха. Така без основание си изграждах негативна представа за себе си.
Когато пораснах, Бог ми помогна да разбера, че съм била вгледана само в своите чувства, без да виждам по-голямата картина. Осъзнах, че думите на татко не винаги са били резултат от моите постъпки, а често – от неговите травми от детството, както и от страха му.
Един ден той ме постави в неудобно положение пред дъщеря ми. Бог смекчи моя отговор: „Татко, защо каза това?“. Той отвърна: „Когато дойде време да се разделим, се чувствам много зле, но наистина не трябва да си го изкарвам на тебе“. Разбрах, че реакцията му е била резултат от болката, която не може да изрази.
Замислих се колко често съм била груба с хората и с Бога заради страх и болка. Сега съм благодарна, че Той ме освободи от тази болка и от обидата. Сега, ако някой ме обиди, съм по-благосклонна. Знам, че Бог ме обича, затова мога да се отнасям по-милостиво с хората, а и със самата себе си.
Молитва: Отче, помагай ни да виждаме объркването, болката и гнева на хората и да им отвръщаме с любов. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще отговоря с любов на реакциите на болка.
Кристън Лоуи (Уисконсин, САЩ)
Да се молим за: БАЩИТЕ И ДЪЩЕРИТЕ.
Остави коментар