Прочит: Исая 26:1-8
„Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.“
(Исая 26:3)
Една вечер, докато се прибирах от училище, видях, че има затруднение в трафика заради ремонт, и настроих джипиеса си да ми намери заобиколен маршрут. Тридесет минути по-късно изгубих сигнал и джипиесът вече не работеше. Намирах се в планината и нямах никаква идея как да се прибера. Знаех само, че съм на поне час път от дома.
Докато продължавах да карам в нищото, почувствах неочакван мир. Просто продължих по пътя. Надявах се, че скоро ще видя познат пейзаж или че сигналът ще се върне. Никога не се бях чувствала толкова спокойна при такава несигурна ситуация. Пътуването стана чудесно. Започнах да гледам всичко, което ме заобикаля – коне, планински върхове, водопади и още толкова много красота. Нямаше как да не видя Бога в това приключение.
Онази вечер осъзнах, че често стресът и тревогите отклоняват вниманието ми от красотата и радостните моменти в живота. За съжаление, много от тях пропускам. Пътуването ми беше повод да си припомня, че стресът ни пречи да видим пълнотата на Божия дар.
Молитва: Боже, когато сме обзети от паника, помагай ни да потърсим Твоя мир. Амин.
Мисъл за деня: Когато съм изпълнена с тревога, мога напълно да разчитам на Божията помощ.
Елайза Финли (Южна Каролина, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ИЗПЪЛНЕНИ С ТРЕВОГА.
Остави коментар