По пътя

Прочит: Битие 12:1-10

„Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.“
(Евреи 11:10)

Като отговор на Божия призив Авраам и Сара напуснаха родния си град Ур. Господ беше обещал на Авраам, че ще стане баща на голям народ и че чрез него ще се благослови цялата земя. Какво ли си е мислел той, след като години наред Сара е оставала безплодна! Когато и двамата напреднаха във възраст, се роди Исаак – истинско Божие чудо, начало на Божия народ – израилтяните (Битие 21:2-5). Чрез Авраам и Сара след много поколения се роди Спасителят на света (Матей 1:1-16).
Преди две години нашето семейство – внукът ни тийнейджър, дъщеря ни, зет ни, малкият им син, съпругът ми, аз, двете котки и костенурката, бяхме събрани в две коли и пътувахме по магистралата. Аз си мислех за смелостта на Авраам. Също като него, ние напускахме уютния си дом и отивахме на място, където дъщеря ни щеше да служи със семейството си.
Авраам се доверяваше на Бога в трудностите и несигурността. Нека неговият пример на вяра ни помага да продължаваме напред и да преодоляваме спънките в този свят.

Молитва: Господи, помагай ни да гледаме към Теб, когато сме изпълнени с несигурност. Нека не забравяме, че където и да отиваме, вечният ни дом е при Тебе. Амин.

Мисъл за деня: Ден след ден, в радост и сълзи ще следвам Бога.
Синтия Лознес (Мичигън)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ПРЕМЕСТВАТ.