Прочит: Римляни 5:1-5
„А Даниил (…) падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог…“
(Даниил 6:10)
Натоварихме багажа си и се приготвихме да преминем на отсрещната страна на реката, където татко служеше като пастор. Валеше силно и беше доста кално. На някои места затъвахме до коленете. Татко често побутваше бивола, за да крачи по-бързо, преди реката да е станала твърде пълноводна. Щеше да е доста трудно да се покатерим на брега, защото се пързаляше ужасно. Изведнъж малкият ми брат извика: „Татко, виж, биволът коленичи! Не може повече да ни тегли“. Той погледна към нас и отвърна: „Спокойно, сине. Това животно е по-силно, когато е на колене“.
Наблюдавах упоритостта на бивола, докато ни извличаше към брега. Когато спираше, той заставаше на колене и така ни издърпваше с по-голяма сила и по-бързо. Татко беше прав.
Това се случи преди много години, но често си мисля за бивола, когато животът е труден. С времето съм разбрала, че и аз ставам по-силна, когато коленича пред Бога за молитва.
Молитва: Боже, помогни ни да намерим сила в молитвата. Амин.
Мисъл за деня: По-силни сме, когато сме коленичили в молитва.
Фебе Гамата Крисмо (Филипини)
Да се молим за: СВЕЩЕНИЦИТЕ, КОИТО СЛУЖАТ В ОТДАЛЕЧЕН РАЙОН.
Остави коментар