Прочит: 2 Тимот. 1:3-7
„… Блажен онзи човек, който се бои от Господа, който много се възхищава от заповедите Му.“
(Псалм 112:1)
Един топъл летен ден майка ми хвана мен и брат ми за ръка и ни заведе в „чистата стая“. В Унгария до миналия век такава стая е имало най-вече в селските къщи. Тя се е смятала за най-чистото място от дома и се е пазела само за специални поводи и посрещане на гости. В онзи ден заедно коленичихме и започнахме да се молим в хладната и приятна стая. Първо чухме молитвата на мама. Тя се молеше за болния ни баща и споделяше на Бога своите чувства относно всичко, което се случва в живота ни, като изказваше благодарност. Тогава с брат ми казахме своите молитви.
В чистата стая имаше следи от нашата вяра. Толкова много се молехме там, че на килима се виждаха вдлъбнатини от коленете ни. Тези моменти извикват у мен чувства на утеха, мир и спокойствие. Силната и действена вяра на моята майка остави ярка следа в мен и помогна да изградя взаимоотношения на любов и доверие с Бога.
В днешния прочит апостол Павел припомня на Тимотей искрената вяра на неговата баба и майка. Тимотей следваше примера на своето семейство. Колко прекрасно е да сме хора на вярата и да изразяваме въпросите и съмненията си с благодарност в молитва!
Молитва: Боже, благодарим Ти, че слушаш всички мисли, желания и радости на нашите сърца. Амин.
Мисъл за деня: Какви следи на вярата оставям след себе си?
Анна Сили (Унгария)
Да се молим за: ХРИСТИЯНИТЕ В УНГАРИЯ.
Остави коментар