Прочит: Псалм 23:1-3
„И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.“
(Матей 14:23)
Когато смених работата си преди няколко години, започнах да прекарвам обедната си почивка в близкия парк. Дори в студените зимни дни се опитвам поне веднъж да го обиколя, за да подишам свеж въздух и да прекарам известно време на спокойствие в Божието присъствие. Това време далеч от шума, стреса и изкуственото осветление в офиса ми помага да се съсредоточа и с повече лекота да свърша останалата работа за деня.
Исус също отделяше време за усамотение, когато да разговаря със Своя небесен Отец. Той отиваше далеч от тълпите и от Своите ученици, за да изкаже в молитва Своите чувства и след това да се завърне отново към Своето служение. Щом самият Спасител отделяше такова време, защо ние не го правим?
Псалм 23 ни казва, че Бог ни води на зелени пасбища и при тихи води, за да освежи душите ни. Моите ежедневни разходки ми помогнаха да открия, че Господ ми е подарил много неща: дърветата, водата, въздуха, простора. Това време ми дава мир и подновява моята вяра.
Молитва: Господи, благодарим Ти, че ни даваш време да се радваме на природата и да намираме мир в Теб. Амин.
Мисъл за деня: Времето, което си даваме за отдих и размишление, ни приближава към Бога.
Сю Фейрчайлд (Пенсилвания)
Да се молим за: ХОРАТА, ЧИЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ Е МНОГО ЗАБЪРЗАНО.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар