Прочит: Плачът на Йеремия 3:22-26
„Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.“
(Плачът на Йеремия 3:26)
Една мразовита януарска вечер забравих входната врата открехната. На сутринта открих всичките си стайни цветя измръзнали, дори любимото ми, което беше подарък от моята баба.
Пресадих го в нова саксия, сложих го на специално място на слънчева светлина и започнах да го поливам, наторявам, дори да се моля за него. Седмица по-късно не виждах никакъв резултат. Минаха още няколко дни и тъкмо когато реших да се простя с него, забелязах три нови зелени пъпчици да се подават от пръстта.
Много трудности в живота ме карат да се чувствам по подобен начин. Понякога се моля, и се моля, и „очите ми чезнат, докато чакам моя Бог“ (Псалм 69:3). Не виждам избавление. По-късно осъзнавам, че Бог е бил с мен през цялото време и ми е помагал.
Често поглеждам към любимото си цвете и си напомням, че дори когато не виждам това с физическите си очи, Бог работи в моя живот.
Молитва: Господи, помагай ни да останем твърди в надеждата в трудни времена, като не забравяме, че винаги си с нас. Амин.
Мисъл за деня: Бог действа по начин, който не винаги можем да видим.
Моника Андерман (Ню Йорк)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ХРОНИЧНО БОЛНИ.
Остави коментар