Прочит: Псалм 91:1-10
„Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.“
(Псалм 91:1)
Преди няколко години аз и зет ми Айнар отидохме да се катерим в планинска местност в Източна Норвегия. Взехме със себе си храна, вода и кафе за пътя, който водеше от гората до планината.
Докато вървяхме, времето рязко се промени – слънцето се скри и заваля силен дъжд. Намерихме убежище под един голям бор, който имаше гъста корона. Седнахме под дървото, хапнахме, сипахме си кафе и си поговорихме.
Изведнъж Айнар ми каза: „Не мислиш ли, че псалмистът може да е имал предвид нещо подобно, когато е писал Псалм 91? Имам чувството, че буквално сме под сянката на Всемогъщия в този момент“.
За момент поседяхме, без да говорим. Почувствахме как Бог ни обгръща със Своята грижа. В онзи ден открихме убежище от дъжда, но и нещо още по-важно – Бог ни обещава да ни пази всеки ден. Сякаш Той ми прошепваше: „Винаги можеш да си почиваш под Моята сянка“.
Молитва: Боже, благодарим Ти за Твоята вечна любов и за обещанието Ти винаги да бъдем закриляни в Твоята ръка (вж. Псалм 139:5). Амин.
Мисъл за деня: Мога да намеря убежище под сянката на Всемогъщия.
Остин Бринч (Норвегия)
Да се молим за: ГОРСКИТЕ СТОПАНИ.
Остави коментар