Прочит: 2 Коринтяни 8:1-5
„… като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване, дано да участват и те в служенето на светиите.“
(2 Коринтяни 8:4)
В продължение на месеци хората ми даваха различни неща и ми помагаха, докато аз се борех с рака. Не е лесно да си в празнично настроение, когато не можеш да подариш нищо на другите – нито подарък, нито дори време. Чувствах се безполезна и това ме ядосваше. Свикнала съм да давам, а не да получавам.
Реших да отида на една рождествена театрална постановка с надеждата да се почувствам празнично. В паузата ми подариха ваучер за летен християнски младежки лагер. Това ми беше толкова ненужно, колкото ненужна се чувствах аз на света. Когато ми го подадоха, се обърнах назад. Точно зад мен седеше една майка, която говореше с дъщеря си за цената на лагера. „Не се отказвай. Виж, жената пред теб спечели“ – каза тя и ме посочи. Аз ѝ подадох ваучера с думите: „Весела Коледа!“. И двете се разплакаха, а дъщерята ми благодари няколко пъти. Разбрах, че от няколко години се е молила да отиде на такъв лагер. Аз пък се молех да мога да дам на някого нещо. Какъв знак на Божията любов и на Неговото величие!
Вечерта се прибрах вкъщи и запалих коледното осветление, защото чувствах радостта от настъпващото Рождество.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, че отговаряш на молитвите и ни даваш възможности да бъдем полезни за другите. Амин.
Мисъл за деня: Независимо от ситуацията, в която се намирам, Бог може да ме използва.
Нина Уорд (Флорида)
Да се молим за: СЛУЖЕНИЯТА, КОИТО ОРГАНИЗИРАТ ЛЕТНИ ЛАГЕРИ.
Остави коментар