Прочит: Псалм 8:1-9
„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, си казвам: Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш?“
(Псалм 8:3-4)
През първата ми година в колежа за пръв път участвах в театрална постановка. Играх вестникар и мисля, че това беше най-незначителната роля. Трябваше само да изляза на сцената, да подразня останалите актьори и да напусна. Днес, тридесет години по-късно не помня какъв точно беше сюжетът, но ако някой ме беше попитал тогава, щях да отговоря, че се разказва за един вестникар, макар че моето участие траеше около три минути.
Трябва да призная, понякога си мисля, че светът се върти около мен и моите проблеми, ангажименти и стремежи. Само че идва момент, когато фактите ме връщат към реалността. Четох едно научно изследване, при което учени установили, че на Земята са живели над сто милиарда човека, а във Вселената има стотици милиони галактики.
Аз зная, че всичко това е в ръката на Бога и пак в някои моменти се смятам за „звездата на шоуто“. Библията ни казва, че Бог ни обича, че е преброил дори космите на главите ни (Матей 10:30; Лука 12:7). Господ често ми напомня, че съм призован да играя поддържаща роля, че най-щастлив мога да бъда, когато поставя преди себе си Него и ближния.
Молитва: Боже, признаваме, че понякога сме толкова вгледани в себе си, че забравяме за другите. Помогни ни да отворим сърцата си, защото този свят е голям, а Твоята любов – безкрайна. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще се радвам да играя поддържаща роля, като поставя Бога и ближните си на първо място.
Майкъл Рейфолц (Охайо)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ БОРИ С ГОРДОСТТА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар