Прочит: Неемия 6:1-15
„Защото те всички искаха да ни плашат, като казваха: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да я свършат. А сега, о, Боже, подкрепи Ти ръцете ми.“
(Неемия 6:9)
През декември 2003 г. бях на мисия в Либерия, докато ООН провеждаха разоръжаване след продължилата 14 години гражданска война. Беше пълно с изплашени деца войници, които отказваха да предадат оръжията си. В семинарията, където работех, постоянно се чуваха изстрели. По няколко пъти през деня с колегите ми трябваше да залягаме и да се крием под масата, докато гърмежите сякаш продължаваха цяла вечност.
Започнах да се моля като Неемия. Той отказа да се предаде на страха и да се обезсърчи. Неемия отмести погледа си от хората, които го заплашваха, към Бога. Бог чува и отговаря на молитвите, Той даде на Неемия духовно проникновение.
Страхът е най-големият враг на човека. Той може да ни пороби. През времето, което прекарахме в Либерия, Бог даде сила на умовете и сърцата ни, за да продължим да споделяме Неговата блага вест. Всеки ден можем да следваме примера на Неемия, като пропъждаме страха и възлагаме пълното си доверие на Бога.
Молитва: Боже на силата, когато сме изплашени, помагай ни да Ти се доверяваме, като знаем, че ще ни помогнеш да изпълним всичко, което си ни поверил. Амин.
Мисъл за деня: Дори в най-трудната ситуация Бог ще ми даде смелост.
Хати Карлис (Индиана)
Да се молим за: ДЕЦАТА ВОЙНИЦИ.
Остави коментар