Прочит: Лука 22:39-43
„А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко.“
(Марк 6:31)
Преподавам на седми клас и обичам работата си, но трябва да призная, че е много натоварваща. По цял ден отговарям на въпроси и нужди: „Може ли да пия вода?“, „Може ли да отида до лекарския кабинет?“, „Не разбирам трети въпрос“. Освен часовете, имам родителски срещи, разговори и безкрайно размножаване на учебни материали. За мен е привилегия, че мога да преподавам, но понякога имам нужда от тихо време, в което да мога да помисля на спокойствие и да се помоля.
Някои хора не обичат да са сами, но малко усамотение помага да обърнеш внимание на духовното си състояние. Исус викаше учениците да се усамотят с Него далеч от тълпата. Той знаеше, че това ще им даде нови сили.
Исус беше лекар и учител. Докато пътуваше, тълпата не Го оставяше – искаше да чуе поученията Му, да види чудесата, да получи изцерение. Той често се усамотяваше, за да разговаря със Своя Отец и да поднови силите Си.
Не бива да се страхуваме от усамотението. Нужно ни е време, в което да си починем, да се помолим и да възстановим духа си. Както казва Исус: „Елате и си починете малко“.
Молитва: Боже, благодарим Ти за моментите на усамотение, в които общуваме с Тебе. Помогни ни да търсим повече такива моменти. Амин.
Мисъл за деня: Как мога да намеря повече време за усамотение и общение с Бога?
Шарън Мичъл (Джорджия, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО РАБОТЯТ В УЧИЛИЩЕ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар