Прочит: Римляни 5:6-11
„Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“
(Римляни 5:10)
Преди известно време петгодишната ми племенница си играеше, като се люлееше на клона на едно ниско дърво. Веднага щом беше предупредена да спре, чухме „Пук!“ и я видяхме как падна заедно с клона. Брат ми веднага изтича при нея, каза й нещо и я прегърна. Само след няколко минути тя продължи да се смее и да си играе.
Не ми е трудно да се видя отстрани, когато наруша някоя заповед, която Бог ми дава – стоя засрамена с наведена глава. През онзи ден погледнах на ситуацията от друга гледна точка. Племенницата ми не послуша съветите на баща си, падна и се засрами. Но той веднага се наведе към нея и я успокои. Брат ми протегна ръка и насочи погледа й към своя. В очите му тя видя неговото желание да й прости непослушанието и да я утеши.
Същото прави Бог с нас. Когато съгрешим, ние се чувстваме засрамени и беззащитни. Не смеем да се приближим към Бога. Нашият небесен Баща трябва да се наведе към нас, да протегне ръка и да ни помогне. Ето защо Бог изпрати Исус Христос, Който протегна спасителните Си ръце от кръста, насочи погледа ни към Своя поглед и ни показа, че иска да ни прости и утеши.
Молитва: Святи Боже, когато грешим, насочи погледа ни към кръста, за да приемем Твоята прошка и силата да живеем като Твои възлюбени деца. Амин.
Мисъл за деня: Имаме Отец на небесата, Който иска да ни примири със Себе Си.
Шадия Хрихи (Калифорния)
Да се молим за: ПРОШКА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар