Прочит: Псалм 19:1-9
„Издигам очите си към хълмовете. Откъде иде помощта ми? Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.“
(Псалм 121:1-2)
По време на една почивка имаше специално организирана вечер, в която излязохме навън и останахме до късно под открито небе, сред огромни дървета. Водещият на събитието ни каза да затворим очи и след като ги отворим, да погледнем веднага нагоре. Гледката беше поразяваща – хиляди светлинки се прокрадваха през клоните на дърветата!
По-късно, докато се прибирахме, минахме през един неосветен район. Тогава забелязахме, че небето е обсипано със звезди. Беше много по-красиво от изкуственото осветление, което организаторите на събитието бяха подготвили по-рано.
Винаги, и най-вече когато се нуждаем от утеха и сигурност, е важно да вдигаме поглед нагоре – над земните грижи и проблеми, за да разберем, че сме в Божиите ръце, в ръцете на Твореца на вселената. Бог не е някъде далече. Исус ни показа, че е близо до нас и споделя грижите ни всеки ден.
Молитва: Милостиви Боже, помагай ни във всяка ситуация в живота да знаем, че си близо и ни обичаш. Амин.
Мисъл за деня: Божията любов е много по-силна от всичко, което ни тревожи в този свят.
Уилям Дейвид Уилис (Австралия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА НА ПОЧИВКА.
Остави коментар