Прочит: 1 Солунци 2:1-12
„Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.“
(1 Солунци 2:8)
Редовно каня свои приятели на молитвени събрания, но те ми отказват. Веднъж един от тях ми каза: „Преди да каниш хората в църквата, трябва самата ти да покажеш промяната, която предизвиква животът с Христос“.
Павел и неговите съработници в Христос, Сила и Тимотей, осъзнаваха, че хората няма да приемат благовестието, ако самите те не свидетелстват за Христовата любов. Цитираният пасаж от 1 Солунци ми напомня за поговорката „Действията говорят много повече от думите“. Проповядването на Божието слово и поучението са важни, но трябва да отразяваме в делата си своята вяра. Първите християни решиха да станат такива не просто защото чуха благовестието и повярваха, а заради добротата, която получиха и на която станаха съпричастни (Деяния 2:42-47).
Никой от нас не е съвършен, но можем да се опитваме да вървим по стъпките на Христос. Животът ни и животът на хората около нас може да не се промени веднага, но ако следваме Христос ден след ден, Бог ще ни направи нови създания, които могат да носят благословение. Ако делата ни съответстват на нашите думи, с по-голям успех ще каним хората да следват Исус.
Молитва: Боже, вярваме, че с Твоята любов и сила животът ни може да се промени, за да се уподобяваме на Исус. Помогни ни да бъдем сол и светлина на света. Амин.
Мисъл за деня: Виждат ли хората Христос в живота ми?
Линавати Сантосо (Индонезия)
Да се молим за: ПАСТОРИТЕ.
Остави коментар