Прочит: Лука 17:11-19
„… впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“
(Филипяни 3:14)
По време на закуската Бил, един мой стар приятел, ми разказа за своите проблеми. Той се притесняваше, че не е полезен в служението със затворниците в неговия град. Много от тях бяха претърпели голяма промяна, но се бяха възвърнали към предишните си навици, след като излежаха своите присъди. Бил беше обезсърчен и искаше да се откаже.
Той ми разказа за няколко мъже, които дори след излизането си от затвора бяха успели да задържат промяната в живота си. Аз насърчих приятеля си, че си струва да продължи, защото макар и малък, резултатът е налице.
Не е трудно да се обезсърчим и да решим, че служението ни не е ефективно. Често чувстваме, че това, което правим, няма никакво значение. Но истината идва от Исус. Той ни казва, че всичко, което правим за някого в нужда, го правим за Него. Насърчението може да промени нечий живот.
Молитва: Исусе, помогни ни да разберем, че колкото повече обичаме Теб, толкова повече ще обичаме и хората. Амин.
Мисъл за деня: Каквото направим за някого в нужда, правим го за Исус.
Чад Маккомас (Орегон)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЛУЖАТ В ЗАТВОРИТЕ.
Остави коментар