Прочит: Марк 10:42-45
„Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“
(Марк 10:45)
Преди няколко години се подхлъзнах на леда и паднах много лошо, като изкълчих дясната си ръка. Тъй като живея сама, се наложи да правя всичко с една ръка няколко дни. Най-простите неща, като да си намажа филия, бяха изключително трудни. Дъщеря ми идваше за час, за да ми приготви нещо за ядене и да измие съдовете. Постепенно се научих да използвам лактите, коленете и дори устата си, за да си направя сандвич и да отворя писмо, кутия или буркан.
Преминах през този труден период и започнах да оценявам не само своите две ръце, но и ръцете, които ми помагаха. Имам предвид тези, които обичат да помагат и това е тяхна дарба (вж. 1 Коринтяни 12:28).
Благодаря на Бога за ръцете, които приготвят причастието, служат в църквата, в домовете за болни хора, помагат на нуждаещите се, косят тревата в църковния двор или придружават вдовиците и възрастните. Питам се дали тези християнски служители имат идея колко много означава тяхната помощ.
Молитва: Господи, използвай ръцете ни, за да служим по всякакъв начин, и изпълни сърцата ни с благодарност за тези, които служат. Амин.
Мисъл за деня: Служещите ми ръце са подарък от Бога за някого.
Рут Брентнър (Илинойс)
Да се молим за: ПОМОЩНИЦИТЕ В ЦЪРКВАТА.
Остави коментар