Прочит: Лука 7:11-15
„И Господ, като я видя, смили се над нея и ѝ каза: Недей да плачеш.“
(Лука 7:13)
Надписът „Майчина любов“ стоеше на една от снимките в календара. На нея жена от Уганда успокояваше детето си, което лежеше на своето болнично легло. Нежността, с която държеше ръката на сина си, докосна сърцето ми. По-рано бях прочела материал за директора на малко училище за глухи деца в държава от Южна Америка. Той благодареше за оказаната му помощ, чрез която за пръв път от седем години учебната година започнала с достатъчно храна за месеца. Представете си усилията, с които този човек е осигурявал храна за децата месец след месец, година след година.
Лични истории като тези ни докосват, защото виждаме реални хора. За съжаление, когато ги възприемаме само като статистика, не можем да почувстваме истински болката на хората. Исус подхождаше индивидуално към всеки човек, както се случи и с вдовицата от днешния разказ.
Той продължава да ни призовава да проявяваме милост към гладните, страдащите, изоставените, като обърнем специално внимание на някое дете, на семейство, на близък човек, който се нуждае от любов. Нека не се бавим да помогнем!
Молитва: Господи Исусе Христе, разширявай сърцата ни, за да проявяваме милост към страдащите, не само със загриженост, но и с дела. Амин.
Мисъл за деня: Моите дела, молитви и любов отразяват Христовата любов към всеки човек.
Хейзъл Томпсън (Англия)
Да се молим за: РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА БЛАГОТВОРИТЕЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ.
Остави коментар