Прочит: Филипяни 4:4-9
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение…“
(Филипяни 4:6)
Когато завърших гимназия, не знаех какво ще правя. От 2016 година се опитвах да спечеля стипендия за спортен колеж в Америка, но не успявах да взема изпитите. Много хора ми казваха, че няма да успея. До лятото на 2017 година повечето ми съученици знаеха какво ще учат, а аз нямах представа. Когато ме питаха и аз твърдях, че ще уча в Америка, ми казваха, че няма да успея. Времето минаваше, а аз още не бях приета в колеж. Родителите ми се притесняваха, а татко вече беше изгубил надежда. Той беше решил да ме изпрати в университет във Веракрус, но аз отказвах.
Накрая престанах да вярвам в собствените си възможности и започнах да се доверявам на Бога да ме води в този процес на търсене. Спомних си Филипяни 4:6, където се казва: „Не се безпокойте за нищо“.
През есента на 2017 година получих писмо, че съм приета в американски колеж. Знам, че никога няма да съм сама, защото Бог е с мен.
Молитва: Благодарим Ти, Господи, че ни помагаш да се справим с проблемите и никога не ни оставяш. Амин.
Мисъл за деня: Дори когато не вярвам в себе си, Бог вярва в мен.
Адриана Карпентър дел Риверо (Мексико)
Да се молим за: ГИМНАЗИСТИТЕ, КОИТО СЕ ПОДГОТВЯТ ДА ПРОДЪЛЖАТ СВОЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Остави коментар