Прочит: Притчи 3:1-8
„Не си спомняйте предишните неща, нито мислете за древните събития. Ето, Аз ще направя нещо ново; сега ще се появи; няма ли да внимавате н него? Да! Ще направя път в пустинята и реки – в безводната земя.“
(Исая 43:18-19)
На 42 години се разболях от болест, която засягаше двигателните ми способности. Походката ми стана неравна, главата ми се наклони надясно, а мускулната слабост не ми позволяваше да извършвам основни дейности. В продължение на четири години се страхувах за своето бъдеще и се молех Бог да ми даде сила и да ме изцери. Намирах надежда в Исая 43:18-19, като вярвах, че Господ иска най-доброто за мен.
След години мъчение аз почувствах в сърцето си мир и увереност, че Той няма да ме изостави дори ако се наложи да седна в инвалидната количка. Отидох на преглед при невролог, който ми каза, че болестта ми е рядка и се дължи на недостиг на допамин, необходим за нормалните моторни функции на организма. С вяра в Бога започнах да вземам предписаните ми лекарства и не след дълго почувствах подобрение. Само за една година успях да се изправя и дори започнах да се движа правилно.
И до днес продължавам да вземам едно от лекарствата, но всеки ден прославям Бога за моето здравословно състояние. Ако не бях почувствала слабостта, нямаше да оценя дълбочината на Божията сила, мъдрост и безгранична любов. Когато се успокоих и възложих нуждата си на Него, Господ отговори на молитвите и ми подари избавление.
Молитва: Господи, помагай ни да не се нагърбваме сами с проблемите си, а да ги поверим на Теб. Амин.
Мисъл за деня: Позволявам ли на Бога да ми помогне?
Тамар Пийлър (Джорджия)
Да се молим за: НЕВРОЛОЗИТЕ.
Остави коментар