Прочит: 2 Коринтяни 12:5-10
„Издигам очите си към хълмовете. Откъде иде помощта ми?“
(Псалм 121:1)
Когато видях обявлението пред църквата, разбрах, че приветствието, което бях подготвила, не отговаря на събитието. Бях разбрала неправилно, че ще говоря на обикновено женско събиране, а се оказа, че срещата е на жени от целия църковен окръг.
Влязох в църквата объркана и притеснена. Какво щях да кажа на всички тези хора, когато дойде моят ред? Все още не знаех, когато седнах до амвона в очакване да ме поканят отпред. Помолих Бог да ми помогне. Тогава ми хрумна да представя творчески някоя евангелска история, както правя в моята женска група.
Когато разглеждаме история от Евангелието на нашите женски събирания, се опитваме да вникнем в случилото се и да станем част от него. Този метод не е нов. Практикувал го е още Игнасио Лойола.
Изправих се и макар да се притеснявах, поведох аудиторията към няколко евангелски сцени. Те бяха напълно погълнати. Още веднъж се убедих, че Бог ни помага, когато признаем безпомощността си.
Молитва: Боже, помагай ни винаги да се обръщаме към Теб, особено когато съзнаваме, че не можем по никакъв начин да си помогнем сами. Амин.
Мисъл за деня: Бог винаги ни помага, когато Го помолим.
Дороти О’Нийл (Австралия)
Да се молим за: ПРОПОВЕДНИЦИТЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар