Прочит: Филипяни 4:4-7
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение…“
(Филипяни 4:6)
Една лятна вечер телефонен звън прониза тишината. Беше 22.30. Обаждаха се от болницата, където беше настанен мъжът ми. За пореден път се наложило да го приемат в спешния кабинет. Само за един миг бях изправена пред трудно решение и се почувствах съвсем самотна. Да се облека ли, за да отида в болницата, която беше на 40 минути път с кола? Ами ако лечението не даде резултат? Децата ми живеят толкова далеч. На кого да се обадя посред нощ?
Докато още мислите ми бяха неспокойни, ми се обади медицинската сестра, за да ме съобщи, че мъжът ми е върнат отново в болничната стая. Нямаше нужда да ходя. Тези думи на утеха ми напомниха днешния стих. Когато вдигнах телефона, се помолих Бог да бъде с мъжа ми и да ми даде сила. Сега той се чувстваше по-добре и аз бях благодарна.
За пореден път почувствах, че Бог наистина е до мен и никога не ме оставя. Неговата любов и вярност са непроменими. Чрез молитвата можем да възлагаме доверието си в Бога всеки ден, за да получим сила, водителство и мъдрост, които да ни укрепят в несигурността. Само трябва да Го помолим за това.
Молитва: Верни Боже, благодарим Ти, че ни даваш Своята любов и сила, когато сме изплашени. Амин.
Мисъл за деня: Всеки ден Бог ще ми дава сила, за да продължавам по пътя.
Мелинда Лейзър (Кънектикът)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА БОЛНИ ХОРА.
Остави коментар