Прочит: 1 Коринтяни 1:18-25
„Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“
(1 Коринтяни 1:18)
Обичам кръстовете. Нося кръстче на шията си винаги. Вкъщи също имам много кръстове – от различни пътувания – които ми напомнят къде съм била, както и хората, които са ги изработили.
Мисля си какво послание отправяме, когато носим кръст или поставяме такъв в дома си. За римляните кръстът беше инструмент за мъчение. На кръст умираха много хора, а също и Исус. Но Той възкръсна. За християните кръстът не е краят. Той е мястото, където небето и земята се срещнаха за един кратък момент, който промени света.
По времето на Великия пост пеем много песни за кръста. На Възкресение прославяме Бога и се радваме за празния кръст, който ни напомня, че Исус победи смъртта. Посланието на Христовия кръст е простичко: понеже Исус е жив, ние също имаме надежда за вечен живот.
Молитва: Всемогъщи Боже, Канара наша и Изкупителю наш, ние Ти благодарим за тайната на кръста. Христос възкръсна и ни подари вечен живот. Алилуя! Амин.
Мисъл за деня: Когато погледна към кръста, какво виждам?
Реджина Рийвс (Пенсилвания)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ПЪТУВАТ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар