Последните

Прочит: Матей 20:1-16

„Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.“

(Матей 20:16)

Баща ми се разболя от тежка форма на рак точно преди да постъпя в колеж. Колкото повече наближаваше моментът на заминаването ми, толкова по-изплашена и притеснена се чувствах. Много пъти се молех татко да повярва и да бъде изцерен. Две години по-късно той изгуби битката с рака.

След смъртта му разбрах, че един възрастен проповедник, който живееше в близкия до болницата на татко град, го е посещавал. Той много го е харесал и го е смятал за мил човек и добър приятел. Когато татко бил изписан от болницата, проповедникът пътувал по два часа всяка неделен следобед, за да го посещава вкъщи. Няколко пъти те са водили сериозни разговори за Христос и за вечността. Малко преди да почине, моят баща приел Христос.

Преди известно време прочетох двадесетата глава на Матей и разпознах в нея историята на татко. Смисълът на притчата е много дълбок. Аз си представям моя баща като онези работници, които отиват да работят на лозето в последния възможен час. Той прие Спасителя в края на своя живот, но аз знам, че Спасителят го е приел с радост при Себе Си.

Молитва: Боже, помагай ни да разбираме Твоето слово, да го прилагаме в живота си и да го пазим в своите сърца. Амин.

Мисъл за деня: Когато и да се обърнем към Христос, Той с радост ни приема.

Шери Стот-Стюарт (Северна Каролина)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е НА СМЪРТНО ЛЕГЛО.