Прочит: Лука 2:25-35
„И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израел; и Святият Дух беше на него.“
(Лука 2:25)
Често ми липсва постоянство и търпение във вярата, но ме вдъхновява примерът на вярващото поколение преди нас. Тези хора са живели по времето на комунизма, но не са се поддали на отчаянието. Те са били готови да чакат дълго и да не отпадат от вярата. Били са непоклатими в своята надежда и не са позволили любовта им към Бога да изстине. С пълна увереност са очаквали да дойде Божието време.
Предците ни са чакали Бога, защото са Го обичали. Дори да са били разочаровани от хората, Бог никога не ги е разочаровал. Останали са твърди като Симеон, който очакваше идването на Месия.
Можем да учим децата и внуците си на добродетелта на постоянството. Моля се да бъдем за своите наследници пример за постоянство, за да се научат и те какво означава да чакат идването на Христос търпеливо и с радост.
Молитва: Господи, помогни ни да очакваме Твоето идване с постоянство и силна вяра. Амин.
Мисъл за деня: Кой е бил за мен пример за постоянство във вярата?
Даниел Топалски (Варна, България)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ В ПОЛИТИЧЕСКА НЕСИГУРНОСТ.
Остави коментар