Посвещение

Прочит: Колосяни 3:23-25

„Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като на човеци…“

(Колосяни 3:23)

Когато влязох в гимназия, сякаш всички там вече се познаваха. Аз стоях сам и се чувствах несигурен. В часовете и по време на обяда наблюдавах как останалите общуват. Разговорите за секса, наркотиците и насилието не ми бяха приятни.

Започнах всеки ден да се моля за училището си и исках Бог да ме направи полезен. Седмица по-късно Той ме насърчи да поставя началото на молитвен кръг. Притеснявах се как ще се възприеме това, но Му се доверих. Започнах да се моля всяка сутрин във фоайето. Понякога към мен се присъединяваха и други, но в останалите дни бях сам. Докато се молех, чувах Божия глас отново. Почувствах, че следвам Неговия призив само в рамките на комфортната си зона, не давах всичко от себе си. Реших да раздам листовки и да обявя официално в училищната социална медия часа за сутрешна молитва. Исках и други ученици да се включат. До края на годината имахме молитвена група от 30 човека, която се молеше всеки ден.

Когато Бог ни призовава, често даваме само минимума от себе си и се питаме защо нещата не вървят. Той иска да се посветим изцяло. Каквото и да правим, нека даваме всичко по силите си, както Бог се отнася към нас.

Молитва: Боже, давай ни сила и мотивация, за да работим за Твоето царство. Амин.

Мисъл за деня: Каквото и да ме призове Бог да направя, ще Му се посветя изцяло.

Джои Ортис (Тексас, САЩ)

Да се молим за: УЧИЛИЩНИТЕ МОЛИТВЕНИ ГРУПИ.