Прочит: Лука 13:6-9
„Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.“
(2 Коринтяни 4:8-9)
Съпругата ми най-сетне успа да засади папая в нашия двор след дълго очакване. Наблюдавахме го как расте и с нетърпение очаквахме деня, в който ще ни зарадва с плодове. Един ден тя поливаше градината, но маркучът не можеше да стигне до папаята. Тя го дръпна по-силно, но той се блъсна в крехкото ѝ стъбло и го прекърши. Не можахме да спасим дръвчето и мечтата ни за сочните плодове се изпари. Решихме обаче да оставим долния край на стъблото, за да видим дали няма да оцелее.
Много неща могат да се отразят също толкова зле на нашия живот. Болести увреждат тялото ни, разрушени взаимоотношения нараняват сърцето ни. Изгубена работа или жилище могат да унищожат дългогодишния ни труд. Дрогата и алкохолът разбиват цели семейства.
Бог обаче се грижи за нас и иска да възстанови това, което е разрушено. Корените на папаята в нашата градина са още живи и може би един ден ще дочакаме това дръвче. Бог е с нас и затова можем да бъдем възстановени.
Молитва: Господи, помагай ни винаги да бъдем здраво вкоренени в Теб, за да преминем през всичко, което ни се случва. Амин.
Мисъл за деня: Когато преживявам трагедия, Бог може да ми помогне да я преодолея и да се възстановя.
Питър Лъндъл (Калифорния)
Да се молим за: ГРАДИНАРИТЕ.
Остави коментар