Пръчки и камъни

Прочит: Яков 3:2-12

„С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклятие!“
(Яков 3:9-10)

Има една поговорка, която цели да ни предпази от нараняването с думи: „Пръчките и камъните могат да строшат костите ми, но думите никога няма да ме наранят“. Всички ние обаче знаем, че думите нараняват, и то лесно. Хиляди хубави думи могат да се обезсмислят само от една, казана с гняв. Един момент на грубост може да засенчи цял ден на доброта и приемане.
Въпреки склонността ми да се чувствам като жертва на словесни обиди, си давам сметка, че често и аз се държа агресивно. Думите на хората са ме наранявали, но и аз съм наранявал със своите. Яков обръща вниманието ни към разрушителната сила на думите. Нека се молим това, което казваме, да носи живот и радост, а не смърт и отчаяние. Нека се надяваме думите ни да възвръщат надеждата на хората, а не да ги сломяват. Ние имаме силата да насърчаваме, да хвалим и да възстановяваме. Думите могат да нараняват, но Исус ни е изкупил, затова с тях можем да носим утеха. Нека говорим думи на живот и милост на всички хора, като прославяме Неговото име.

Молитва: Благодарим Ти, Исусе, че ни изкупи. Нека винаги отразяваме Твоята милост в това, което говорим. Нека думите ни носят живот, радост и насърчение на хората. Амин.

Мисъл за деня: Днес мога да споделя с някого вестта за Божията милост и мир.
Чък Кралик (Мисури)

Да се молим за: НЯКОГО, КОГОТО СМЕ НАРАНИЛИ С ДУМИТЕ СИ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *