Прашинки

Прочит: Псалм 8:3-9

 

„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, си казвам: Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш?“

                                                                               (Псалм 8:3-4)

 

Когато бях малък, често прекарвах нощта под открито небе, гледайки звездите. Колкото и да ми се искаше да ги преброя, докато растях, все повече осъзнавах, че Вселената е безкрайна. Целият човешки род е като прашинка на земята. Нашата планета е само една малка част от Млечния път с милионите звезди в него, а той е само една от галактиките в Космоса. Колко лесно е да се почувстваш самотен на целия този фон!

Нашият Бог, Който сътвори цялата вселена може да погледне от единия до другия ѝ край. Макар често да се чувстваме непотребни, можем да бъдем сигурни, че за Бога ние сме ценни. Той ни сътвори и знае всичко за всеки един от нас – нашите нужди и проблеми, мачтите и надеждите ни, нашите страхове. Той винаги е готов да ни успокои и да ни даде радост и надежда. За Господ ние не сме някъде там във Вселената, а Негови деца, които Той познава, обича и цени.

Аз все още обичам да се взирам към небето в красотата на нощта и да се възхищавам на милионите звезди, уверен, че Бог знае точно къде се намирам и ме обича бащински. Той обича всички нас.

 

Молитва: Боже, възхваляваме Те за Твоята сила и величие, както и за Твоята любов и грижа към всеки от нас. Амин.

 

Мисъл за деня: Ние не сме просто прашинки във Вселената, а възлюбено Божие творение.

Малкълм Дирксън (Южна Дакота)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ САМОТНИ.

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *