Прочит: Йов 23:1-10
„Пречупена тръстика няма да отреже и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината.“
(Исая 42:3)
Борбата с рака, който бавно убиваше моя съпруг, ни завъртя в една вихрушка от бързо сменящи се пориви на оптимизъм и попарени надежди. Толкова бях ядосана на Бога, че трудно контролирах гнева си.
Един ден ме поканиха на християнска конференция. Когато седнах на стола твърдо решена да не слушам, чух следните думи: „Някога чувствали ли сте гняв към Бога?“. Говорителката успя да привлече вниманието ми. После прочете стиха, цитиран по-горе.
Докато отивах към колата си по-късно през деня, си помислих: „Боже, тръстиката е на път да се пречупи, а ако някъде все още гори фитил, не мога да го видя“. Когато се прибрах вкъщи, отворих Библията на Йов, 23-та глава. Четях стиховете и гневът ми растеше още повече, докато не стигнах до десетия: „Знае обаче пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато“. Спрях. Златото се пречиства, като се подлага на силен огън, който да премахне всички примеси. Ето какво се случваше с мен! В мен имаше много лоши примеси: завист, негодувание, самосъжаление. Знаех, че трябва да помоля Бога за прошка и когато го сторих, сърцето ми започна да се успокоява и постепенно мирът прогонваше страха.
Продължих да се моля и да искам прошка и през следващата седмица. Обстоятелствата не се променяха особено, но се променяше моето сърце. Бог не ни казва, че тръстиката не може да бъде пречупена, нито че пламъкът на фитила не може да отслабне, но ни обещава, че винаги ще бъде с нас и ще ни даде сили, за да преминем през изпитанията.
Молитва: Господи, ние не можем да проумеем страданието, но знаем, че Ти винаги се грижиш за нас. Когато почувстваме гняв в сърцето си, дай ни Своя мир, за да го пропъдим. Амин.
Мисъл за деня: Дори в най-огненото изпитание Божията милост може да ни пречисти.
Карън Уийвър (Охайо)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ИЗПИТВАТ ГНЯВ КЪМ БОГА.
Остави коментар