Прочит: 2 Царе 6:12-22
„… пред Господа танцувах. И ще се унижа още повече и ще се смиря пред собствените си очи…“
(2 Царе 6:21-22)
Когато със семейството ми живеехме отвъд океана, посещавахме църква, в която идваха хора от различни националности. Всички бяхме посветени на Бога християни, но от различни държави и с различни църковни практики. Една жена от църквата с уникалния си начин да прославя Бога беше жив пример за това разнообразие. Когато започнеше хвалението, тя отиваше в дъното на залата и започваше да танцува.
Първия път, когато я видях, се смутих, защото това не влизаше в моите представи за богослужение. Първоначалната ми реакция напомняше тази на Михала, когато видя танцуващия Давид. Аз смятах, че танците не са подходящи за богослужението.
Михала каза на Давид какво си мисли. След като прочетох неговия отговор, си помислих, че танцуващата жена изразява по определен начин своето пълно посвещение и преклонение пред Бога. Тя не се притесняваше от това какво си мислеха другите хора, а хвалеше Бога с целия си ум, сила и душа. Аз искам да правя същото.
Молитва: Боже, помагай ни прославата и преклонението пред Теб да бъдат най-важната цел в нашите богослужения. Амин.
Мисъл за деня: Обръщам ли се пълноценно към Бога по време на богослуженията?
Матю Риджър (Охайо)
Да се молим: ДА ХВАЛИМ БОГА ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар