Пред планината

Прочит: Псалм 61:1-8

„Издигам очите си към хълмовете. Откъде иде помощта ми? Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.“
(Псалм 121:1-2)

Когато в началното училище учехме наизуст Псалм 121, аз не знаех колко високи могат да са планините. Израснала съм в централната част на Канада, където няма много планини, а не пътувах много в детството си. Думите на псалмиста ми станаха по-ясни, когато видях Канадските скалисти планини за първи път. Стоях пред огромна черна скала и не виждах нищо друго, освен нея. Погледнах нагоре, но не можех да преценя колко е високо възвишението. Бях твърде близо и не виждах целия планински масив.
По същия начин понякога стоя толкова близо до проблема, че не виждам решението. Единственото, което мога да направя, е да викам за помощ. Питам се това ли е чувствал псалмистът, когато е казал: „Издигам очите си към хълмовете. Откъде иде помощта ми? Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята“.
Когато се изправя пред проблем, който изглежда неразрешим, си спомням Псалм 121. Заставайки пред планината, аз осъзнавам, че Бог, нейният Творец, е много по-велик от творението. Никаква трудност, с която се срещам, не е проблем за Него.

Молитва: Създателю, помогни ни винаги да се доверяваме на Твоята сила. С Твоята помощ можем да се справим с всяко предизвикателство. Амин.

Мисъл за деня: Никой проблем не е твърде голям за Бога.
Пат Гербрант (Канада)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ПРИТИСНАТИ ОТ ПРОБЛЕМИ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *