Прочит: Псалм 78:1-7
„Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род…“
(Псалм 90:1)
Докато разглеждах архиви, открих един мемоар на стари заселници, които живели на същото място, където са живели моите предци през XIX в. Беше вълнуващо да разбера, че те заедно са строили къщи, отглеждали са ниви и са имали сграда за богослужения на това толкова неприветливо място със студени зими и горещи лета. Дори беше записано как веднъж, по време на трудни за тази сплотена общност времена, един от моите прадядовци ги уверил, че Бог ще се погрижи за тяхното добро, както пише в Римляни 8:28. За него Господ е бил прибежище и опора.
Беше много насърчително да разбера, че преди повече от век предците ми са се доверявали на Бога, на Когото и аз се доверявам днес. Имам наследство във вярата, което се е предавало през няколко поколения. Сега думите от Псалм 90 имат още по-голяма сила. Като родители и приятели, имаме възможността да оставим добро наследство за поколенията след нас. Нека заедно с псалмиста изразим готовност да „повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши“ (Псалм 78:4).
Молитва: Боже, помогни ни думите и животът ни да отразяват вярата ни в Твоята сила и любов. Амин.
Мисъл за деня: Какво наследство на вяра оставям на хората след мен?
Бевърли Тейлър (Аризона, САЩ)
Да се молим за: НОВИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ОБЩЕСТВА.
Остави коментар